КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ
Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Италия. Пълното му име е Prinz Alexander Joseph von Battenberg. Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Потомците им се наричат "фон Батенберг" (по името на едно владение в Хесен], защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
На 20 години, през 1877 г., младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от Александър II да постъпи в руската армия, преплува Дунав на понтон с 13 пехота|пехотен батальон, а след това преминава и Стара планина с прочутия 9 конен полк на генерал Гурко.
Той е първият български княз след Освобождението на България, избран между три кандидата от първото Велико народно събрание и положил клетва на 26 юни 1879. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 България няма министър-председател и Александър І управлява при т.нар. „режим на правомощията“.
По негово време (1885 - началото на 1886 г.) се извоюва и прокламира Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. В края на 1886 г. група офицери извършват военен преврат и го изпращат в Русия.- Стефан Стамболов и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, по волята на руския император Александър III и Ото фон Бисмарк (Англия е против), князът е принуден да абдикира. Княз Батенберг е германски аристократ,чието семейство се е намирало в роднински връзки с английското кралско семейство-бил племенник на английската кралица-и с руския императорски двор. От 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър има син Асен граф Хартенау (1890 — 1965, Виена) и дъщеря Цветана (1893 — 1924, Ню Йорк). И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния й брак, в резултат на което той започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.
Княз Александър умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893. Останките му са пренесени в София и погребани с почит в мавзолей в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.
